И как да се борим с тях :)

Един от основните проблеми при ЛАН е наличието на потенциални разлики между комутаторите и машините включени към тях.

По принцип и комутаторите и мрежовите карти **трябва** да осигуряват галванично разделяне на tr/rx двойките от всичко останало. Да, ама не. Масовите евтини комутатори не осигуряват такова галванично разделяне. Например един от моделите TP-Link 8 порта , групи по 4 порта не са галванично разделени – т.е. порт 1-4 са с обща нула (затворена през кондензатор към маса) , същото е и с портове 4-8 .

PCI мрежовите карти обикновено имат галванично разделяне от самия компютър, обаче това съвсем не важи за почти всички вградени карти. Днес имахме случай на 110V на сигналните проводници на UTP кабела (вградена карта).

Едно от решенията е : хубав (и скъп комутатор) със галванично разделени портове – например 16 портовите TP-LINK – rackmount са такива.

Другото решение, което практикуваме, въпреки, че например Неомонтана не препоръчват, а и по принцип не е правилно. Замасяваме свободните проводници в кабела и от двете страни. При замасена кутия и защити няма потенциални разлики (всъщност има, но много малки = Iизр.*Rкабел) . Предимството е , че се избягват разликите, дори да има незанулен компютър, той се замасява през свободните двойки към кутията на комутатора.

Недостатък на решението, е че текат изравнителни токове. И по принцип не се замасява от двете страни на кабела заради шумове. Друг недостатък са големите транзиентни токове при светкавици. Но ако тока е толкова голям, че да стопи кабела, то вече е все тая – защитите няма да помогнат при такава енергия.

Засега проблеми със шумове, заради замасяването не сме имали. А дали ще понесат големите токове при гръмотевични бури тепърва ще видим.

p.s.

Сменения днес комутатор (този дето флудеше) е здрав и си работи нормално. Проблема е бил отново заради потенциална разлика (там където беше още не е сложена метална кутия и няма заземяване).