Обявил съм война (до смърт)  на семейство белки. Всъщност, оказа се, че котараците ми не бяха отровени. Белките са ги удушили. Разбрах го почти веднага, но не ми се пишеше за това. Големия котарак  живя 10-на години в много враждебна обстановка (две оживени улици, жп-линия и бездомни кучета наоколо). Но за съжаление териториалния им инстинкт ги затри. Пуста територия .

От как се помня имам котки и въпреки, че съм приел по начало, че може да загинат заради свободата си, ми е тъжно. Но пък не мога да отглеждам котка в затвор (да не излиза от къщата) .

Та за белките. Заложих яйца наоколо , с цел да ги подхраня и след това да ги отровя. Гадовете отмъкнаха 2 яйца, но следващата отровена партида не я докоснаха (все още). Мамка им. За мой късмет обаче, вчера намерих едната белка блъсната от влак. 1:0 за мен . Остава другата.

Утре ще заложа капани и още отровени яйца. Няма да и се размине. Ако трябва ще будувам няколко нощи и ще я гърмя с пушка. Аз я видях една нощ гадината във двора, но не знаех, че са толкова опасни и че могат да убият голям котарак.