Много интересно решение на РС за отмяна на НП за неплатена винетна такса.

ЗДП задължава водачите да залепят винетен стикер, но не предвижда наказание за незалепен стикер – наказанието е за неплатена винетна такса ! Обикновено КАТ посочва като нарушение незалепването на стикер, а наказва за неплатена такса. На това съда му вика “противоречие между диспозитив и санкция” и отменя наказанието :) Внимание заслужава и липсата на териториална компетентност.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №238/2008г от 11.03.2008г на Началника на Районно полицейско управление- гр.Бобов дол, с което на В.Г.Г. с ЕГН:**********,*** баня, област Кюстендил ул.”Христо Ботев”№35 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд, гр.Кюстендил в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено по реда на глава ХІІ АПК.

Районен съдия:

М О Т И В И :

В.Г.Г. с ЕГН:**********,*** баня, област Кюстендил ул.”Христо Ботев”№35,обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №238/2008г от 11.03.2008г на Началника на Районно полицейско управление- гр.Бобов дол,с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП,за нарушение по чл.100ал.2 от ЗДвП.

Прави оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосътавителя и на разпитаните по делото свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено, следното от фактическа и правна страна:

На 28.02.2008г около 17.05 часа жалбоподателя управлявал автобус марка “Чавдар” с ДК №КН 9003АК, по второкласен път ІІ-62, в посока гр.Дупница,когато при км 33 бил спрян от служители на ПП КАТ при РПУ-гр.Бобов дол в състав гл.с-т Пламен Кирилов Коларски и Румен Г. Деянчев за проверка. При направената проверка на жалбоподателя, било установено, че същия управляваавтобуса , без залепен валиден винетен стикер К2.За така констатираното от страна на служителите на ПП КАТ нарушение от страна на жалбоподателя, му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 238 от 28.02.2008г, който акт той подписал без възражения.

Така съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаването на атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното|:

Жалбата е процесуално допустима, и разгледана по същество се явява основателна,по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че в АУАН като нарушена разпоредба е посочена чл.100 ал.2 от ЗДвП,а в издаденото наказателно постановление за това нарушение на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП.

Член 100 ал.2 от ЗДвП гласи:”Водачът на МПС е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичане на неговата валидност”.А разпоредбата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП гласи”Водач ,който управлява ППС по републиканските пътища за които не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата или управлява ППС на което е залепен невалиден винетен стикер или винетния стикер е с изтекъл срок се наказва с глоба както следва…..”

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице противоречие между диспозитив и санкция , с оглед на което съдът счита, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно .

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено.То е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било наказано.

Още повече, че км.33 от второкласен път ІІ-62, се обслужба от РПУ-гр.Дупница, а не от РПУ-Бобов дол, и в конкретния казус, АУАН и издаденото наказателно постановление е следвало да бъдат съставани и издадени от служители на РПУ- гр.Дупница.

Посоченото процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, е съществено, тъй като е нарушило правото на защита на жалбоподателя,и само по себе си води до неговата порочност, тъй като представляват самостоятелно основание за отмяната му, като незаконосъобразно, без съдът да изследва по същество въпросът има ли извършено административно нарушение.С оглед на изложеното съдът отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При горните съображения съдът постанови решението си.