Кучешки студ. По точно – котешки. Котката (на Шрьодингер) не ще да си покаже носа навън. Само като усети, че “вятъра духа директно от към Сибир” , прави обратен завой. Животното вече съвсем си е у дома. Разучи цялата къща и двора. Сега дреме в краката ми. Видях зор докато я махна от гърдите ми – пречи ми на лаптопа :) . Обзаведох се с втора котка (май е котарак). Оня ден гледам на прозореца сив силует се взира навътре – малък котак, примрял от студ и глад. Обаче явно див, несвикнал с хора и не ще да влезе вътре. Оставихме му храна на прозореца и вече редовно закусва и обядва. Котката ми го гледа с интерес и излезе да се опознаят, ама мъника само фучи и се ежи. Страх го е още. Та така – имам си домашна и дворна котки. За съжаление фотката е в София и не мога да ги снимам. Но другата седмица ще го взема.

Иначе котката ми е хитра като стадо лисици. Знае как се отварят врати. “Чува как се отваря вратата на хладилника през две стаи в трета.” Знае правилата – че не трябва да се качва на масата и на спалнята (на другите легла може) и ги спазва.  Знае, че и на кухненския плот не трябва да се качва, ама издебва като няма никой и се качва да провери. А като чуе, че някои се е запътил към кухнята – скача долу и ни лук яла, ни лук мирисала. Прави се на две и половина.

Електрониката си е електроника. Изгорелия климатик (аз нито го оправих, нито сложих нов поради куп причини) взе, че проработи. Беше толкова студено, че си казах, я да пробвам тоя бракма дали няма да запали :) ?!? . А той взе, че заработи, все едно нищо не е било. Мамка му и климатик. А го пробвах 3-4 пъти периодично преди това, защото знам от емпиричен опит, че електрониката мамата си трака, и понякога нещата проработват изненадващо и необяснимо !

И ей го на Haier-a бачка та се къса вече 5-6 часа. А се набутах 4-5 дена да отоплявам с електрическа печка тая стая. Другия месец CEZ ще ми отрежат главата до кръста със сметката за ток.