Сдобих се с котка. Порода – Шрьодингер :) .

Днес като се прибирах изненадващо ме чакаше пред вратата и като ме видя започна да мячи колкото глас има. Всъщност доста пресипнало. Викнах я , обаче не посмя да дойде достатъчно близко. Взех малко кайма от хладилника, излязох и пак я повиках – тоя път приближи достатъчно да гепи каймата и да я погаля малко. Обаче се уплаши, че ще си взема обратно храната и я отмъкна на 10-на метра от мен. Понеже днес е ужасен студ, аз се прибрах вътре.

След 20-на минути викам, я да видя какво прави мачката. Излизам и гледам се примъкнала до един от прозорците с нескрито желание да се намъкне вътре. Хм, добре. Влязох отворих прозореца – мац,мац, пис,пис и котката се вмъкна. И ето тука Пратчет е 100% прав :

“Котките си имат начин да са си били там винаги, дори и ако са пристигнали току-що”

Тая котка все едно се прибра у дома си, дето е живяла последната година. Поогледа се, хапна, пиина вода и се примъкна под климатика на топло. Ама хич не и пука ни от мен, ни от жена ми .

После поогледа, погалихме я малко и хоп , току що дойде метна се на леглото и заспа блажено. Та така – сдобих се с котка, без да искам. А котката не е много малка, т.е. тазгодишна е , ама е поотраснала и явно е живяла сред хора досега. Но незнайно защо е решила да се премести в нова къща :)

Автентичната котка – задължително да се прочете (който не го е чел).