SS7 blog

Като пиша, че КАТ Дупница прави каквото си иска и че местните катаджии смятат, че са хванали господ за шлифера и са недосегаеми  съвсем не си измислям. Дори миналата година писах, че не Галеви са проблема в Дупница, а проблема е в  РПУ Дупница .

Ето един интересен казус от РС Дупница с описани типични действия на служители на КАТ . РС съответно е отменил ПН издадено от предишния н-к РПУ.

Дори наскоро бях свидетел на ПТП с участието на патрулна кола , управлявана от цивилен младеж , който едва ли беше служител на РПУ . Трябва да изтегля снимките от апарата , щото направих 1-2 снимки на пейзажа около случката.

А ето и споменатия казус :

Образувано е по жалба на Р.Е.Б., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № 6577, издадено на 08.07.2008 г. от Началника на РПУ гр. Дупница, с което на жалбоподателя, на осн. чл.183, ал.4, т.1, пр.1-во от ЗДвП за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.4-то от ЗДвП за административно нарушение по чл. 43,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.. На осн. Наредба № І-1959 на МВР били отнети общо 13 контролни точки / чл.183, ал.4, т.1, пр.1-во от ЗДвП – 8 контролни точки и по чл.180, ал.1, т.1, пр.4-то от ЗДвП – 5 контролни точки/.

Моли съдът да отмени или измени НП. В жалбата се сочи, че в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения. Твърди, че отразеното в акта не отговаря на действителното положение.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата и не е представлявана по време на съдебното производство.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Акт № 6577/28.06.2008 г., при извършена проверка на същата дата около 11.00 часа, в гр.Дупница, на ул. „А.Величков”, срещу Спортна зала, е констатирано, че жалбоподателят, управлявайки лек автомобил Фолксваген Пасат, с регистрационен № СА 6869 КМ – е извършил следното нарушение: на пешеходната пътека тип „Зебра” не пропуска движещия се по нея пешеходец, като създава реална опасност за ПТП; изпреварва патрулния автомобил Опел Астра, КН 1369 АТ непосредствено преди пешеходната пътека, като навлиза изцяло в лентата за насрещно движение.

В акта се сочи, че с описаните деяния водачът е нарушил разпоредбите на чл. 119 ал.1 и чл. 43 т.5 от ЗДвП.

Актът е предявен на нарушителя и му е връчен препис срещу подпис. Като възражение в акта е записано, че : патрулният автомобил е спрял на пешеходната пътека и полицаите си говорели с водач на МПС Тойота РК 2244, като не били слезли от патрулния автомобил; нямало пешеходци на пешеходната пътека, а водачът се движил с 5 км/ч.

На 08.07.2008 г. е изадено НП № 6577 от началника на РПУ гр. Дупница – Валентин Гълъбов, с което на жалбоподателя на осн. чл.183, ал.4, т.1, пр.1-во от ЗДвП за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв., на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.4-то от ЗДвП за административно нарушение по чл. 43,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.. На осн. Наредба № І-1959 на МВР били отнети общо 13 контролни точки / чл.183, ал.4, т.1, пр.1-во от ЗДвП – 8 контролни точки и по чл.180, ал.1, т.1, пр.4-то от ЗДвП – 5 контролни точки/.

В постановлението е възпроизведена фактическата обстановка по АУАН.

Като деяния са посочени : водачът не пропуска преминаващи пешеходци и изпреварва автомобил или мотоциклет с кош на пешеходна пътека без видимост.

По делото са разпитани свидетелите И.И.Д.; С. Руменов Н.; Вероника Николаева Райнова.

Свидетелят И.И.Д. е съставил АУАН , а свидетелят С. Руменов Н. е свидетел по АУАН. И двамата заявяват пред съда, че поддържат констатациите в акта.

Д. твърди, че по пешеходната пътека минавала майка с дете, патрулната кола спряла на пешеходната пътека, а жалбоподателят изпреварил патрулния автомобил, след което го настигнали. Имало забрана за изпреварване. Отношението на жалбоподателя и пътника било грубо към проверяващите. Имало и водач на лек автомобил „ВОЛВО”, на когото махнали, за да се изтегли, защото било забранено паркирането.

Н. твърди, че деянието било извършено на пешеходната пътека на Спортната зала. На пешеходната пътека преминавали две майки с колички. Автомобилът на проверяващите бил спрял на пешеходната пътека, за да преминат пешеходците, но жалбоподателят ги заобиколил и минал пред автомобила.

РАЙНОВА е пътувала с Б. в автомобила, когато била извършена проверката – 28.06.2008 година, преди обяд в гр. Дупница, при Спортната зала. Когато завили на дясно, видели, че пред тях има патрулна кола, която настигнали. Полицейската кола спряла, тъй като имало пешеходна пътека, а Б. спрял след нея. Полицаят, който шофирал си говорел с водач на автомобил от паркинга. Б. изчакал, след което предприел заобикаляне на полицейския автомобил. Нямало движение. След около 20-30 метра полицейската кола, със звукови и светлинни сигнали, ги спряла. Извикали Р.Б. да слезе от автомобила, а свидетелката останала в колата. След около 10-15 минути излязла от колата и станала свидетел на непристойно поведение от страна на полицейските служители, с думите които отправили към нея и водача. Нямало никакво движение – нито на пешеходци, нито на автомобили при предприемане на маневрата от Б.. Не били минавали майки с колички на пешеходна пътека .

По делото са приети като доказателства: Заповед № Із-189 от 08.02.2007 г. на Министъра на ВР на РБ; атакуваното НП и съставения акт за установяване на административно нарушение.

ПРЕДВИД ПРИЕТАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА, СЪДЪТ НАМИРА ОТ ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

По допустимостта :

Жалбата относно п.1 от НП, касаеща наложени на осн. чл.183, ал.4, т.1, пр.І-во от ЗДвП за административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, за наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. - е процесуално недопустима, тъй като съгл. разп. на чл. 189 ал.5 ЗдвП, в тази част НП не подлежи на обжалване по съдебен ред, поради това че наложеното адм.наказание е съответно – глоба 50 лв. При това положение жалбата в тази част ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото относно обжалване на п.1 от НП в тази му част ще бъде прекратено, поради процесуалната недопустимост на жалбата, като ще бъде разгледана в частта по пункт 2 изцяло. Жалбата в тази и част е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 7-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й.

Що се отнася до отнемането на контролни точки, следва да се има предвид, че същото не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 13, б. “в” от ЗАНН и следователно, не подлежи на оспорване и жалбата срещу НП в тази му част е също недопустима и производството по делото ще бъде прекратено. Отнемането на точките настъпва по силата на закона, като моментът на настъпване на правния ефект е този на влизане в сила на наказателното постановление; това е моментът на стабилизиране на акта, с който се приема, че е налице извършено нарушение и същото е санкционирано. Само в този случай нарушението се отчита чрез отнемане на контролни точки. В НП се посочва конкретният брой на отнетите точки (използваният термин е “отбелязва”), т. е само се констатира последицата, но отнемането не се налага като самостоятелно наказание с наказателното постановление.

По приложението на процесуалния и материалния закон :

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не отговорят на императивните разпоредби на чл.42, т.3, пр.2 и т.4 от ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.5, пр.1, 3 и 4 от ЗАНН, тъй като нито в акта, нито в наказателното постановление е извършено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, на обстоятелствата, при които е извършено, а в наказателното постановление на доказателствата, които го потвърждават.

При така събраните доказателства за съда остава недоказано по несъмнен начин, че Б. е извършил описаното нарушение. Гласните доказателства на актосъставителя и свидетеля – очевидец са противоречиви, а и не съвпадат с описаното фактическо положение в акта.

Разпоредбата на чл. 43 т.5 ЗДвП сочи, че изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека.

В АУАН и НП не е отразено, че изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека и че водачът е предприел въпреки това обстоятелство маневра.

Преценявайки изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема, че НП е незаконосъобразно, тъй като събраните по делото доказателства не установяват по несъмнен и категоричен начин фактическите обстоятелства, изложени в него. Гласните доказателства не потвърждават фактическите и правни изводи, направени от органа по установяване на адм.нарушение и адм-наказващият орган. Оспорването на тези изводи от жалбоподателя и непотвърждаването им от гласните доказателства, ангажирани за АНО, не дава основание за категоричен извод относно съставомерността на деянието.

Съдът намира, че наказателното постановле­ние е издадено и при непълнота на доказателствата. Преди да из­даде наказателното постановление, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по нару­шението, както и да събере доказателства относно обстоятелства­та. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за нарушение, като вземе предвид и направените възражения, пре­ди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал на­казателното постановление в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до накърняване правото на защита на наказано­то лице. То е било привлечено към административна отговорност и е било наказано за нарушение, без да е била доказана по несъм­нен начин неговата вина.

Критерият за определяне на съществените нарушения на про­цесуалните правила е единен в цялата процесуална теория и прак­тика – нарушението е съществено, когато ако не е било допусна­то, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса или ко­гато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса.

Допуснатите нарушения са съществени, защото са довели до съществено ограничаване на правата на жалбоподателя в рамките на административнонаказателното производство.

Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказа­телно постановление в тази част е незаконосъобразно и неправилно, постано­вено при съществено нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено, пора­ди което и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Р.Е.Б., ЕГН **********,*** срещу наказателно постановление № 6577, издадено на 08.07.2008 г. от Началника на РПУ гр. Дупница, с което на Р.Е.Б., ЕГН **********, на осн. чл.183, ал.4, т.1, пр.1-во от ЗДвП за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лв. и на осн. Наредба № І-1959 на МВР са отнети общо 13 контролни точки – поради процесуалната й недопустимост и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6577, издадено на 08.07.2008 г. на Началника на РПУ-Дупница – Валентин Гълъбов, с което на Р.Е.Б., ЕГН **********,***, на осн. чл.180, ал.1, т.1, пр.4-то от ЗДвП за административно нарушение по чл. 43, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. – като незаконосъобразно.

Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд, гр. Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта, имащо характер на протоколно определение – в 7 – дневен срок.

Много интересно решение на РС за отмяна на НП за неплатена винетна такса.

ЗДП задължава водачите да залепят винетен стикер, но не предвижда наказание за незалепен стикер – наказанието е за неплатена винетна такса ! Обикновено КАТ посочва като нарушение незалепването на стикер, а наказва за неплатена такса. На това съда му вика “противоречие между диспозитив и санкция” и отменя наказанието Внимание заслужава и липсата на териториална компетентност.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №238/2008г от 11.03.2008г на Началника на Районно полицейско управление- гр.Бобов дол, с което на В.Г.Г. с ЕГН:**********,*** баня, област Кюстендил ул.”Христо Ботев”№35 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд, гр.Кюстендил в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено по реда на глава ХІІ АПК.

Районен съдия:

М О Т И В И :

В.Г.Г. с ЕГН:**********,*** баня, област Кюстендил ул.”Христо Ботев”№35,обжалва НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №238/2008г от 11.03.2008г на Началника на Районно полицейско управление- гр.Бобов дол,с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лева, на основание чл.179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП,за нарушение по чл.100ал.2 от ЗДвП.

Прави оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на актосътавителя и на разпитаните по делото свидетели и писмените такива, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено, следното от фактическа и правна страна:

На 28.02.2008г около 17.05 часа жалбоподателя управлявал автобус марка “Чавдар” с ДК №КН 9003АК, по второкласен път ІІ-62, в посока гр.Дупница,когато при км 33 бил спрян от служители на ПП КАТ при РПУ-гр.Бобов дол в състав гл.с-т Пламен Кирилов Коларски и Румен Г. Деянчев за проверка. При направената проверка на жалбоподателя, било установено, че същия управляваавтобуса , без залепен валиден винетен стикер К2.За така констатираното от страна на служителите на ПП КАТ нарушение от страна на жалбоподателя, му бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 238 от 28.02.2008г, който акт той подписал без възражения.

Така съставения акт за установяване на административно нарушение послужил за издаването на атакуваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното|:

Жалбата е процесуално допустима, и разгледана по същество се явява основателна,по следните съображения:

При така установената фактическа обстановка,съдът намира, че в АУАН като нарушена разпоредба е посочена чл.100 ал.2 от ЗДвП,а в издаденото наказателно постановление за това нарушение на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 179 ал.3 т.2 пр.1 от ЗДвП.

Член 100 ал.2 от ЗДвП гласи:”Водачът на МПС е длъжен да залепи валиден винетен стикер за платена винетна такса съгласно чл. 10 ал.2 от Закона за пътищата в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС при движение по републиканските пътища и да премахва незабавно винетния стикер след изтичане на неговата валидност”.А разпоредбата на чл. 179 ал.3 от ЗДвП гласи”Водач ,който управлява ППС по републиканските пътища за които не е заплатена винетна такса по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата или управлява ППС на което е залепен невалиден винетен стикер или винетния стикер е с изтекъл срок се наказва с глоба както следва…..”

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че е налице противоречие между диспозитив и санкция , с оглед на което съдът счита, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно .

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено.То е накърнило правото на защита на наказаното лице, което е било лишено от възможността да разбере конкретно за какво нарушение е било наказано.

Още повече, че км.33 от второкласен път ІІ-62, се обслужба от РПУ-гр.Дупница, а не от РПУ-Бобов дол, и в конкретния казус, АУАН и издаденото наказателно постановление е следвало да бъдат съставани и издадени от служители на РПУ- гр.Дупница.

Посоченото процесуално нарушение, допуснато в хода на административното производство, е съществено, тъй като е нарушило правото на защита на жалбоподателя,и само по себе си води до неговата порочност, тъй като представляват самостоятелно основание за отмяната му, като незаконосъобразно, без съдът да изследва по същество въпросът има ли извършено административно нарушение.С оглед на изложеното съдът отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

При горните съображения съдът постанови решението си.

От известно време РС-Дупница публикува решенията си на интернет страницата си. За съжаление само временно и след известно време решенията вече не са достъпни.

Реших да направя едно обществено-полезно дело и да копирам тук част от тази практика. Дне започвам с първото интересно решение :

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12796/04.12.2007г., издадено от началника на РПУ гр.Дупница,с което на Д.П.А. ***,с ЕГН **********,са наложени административни наказания „глоба” в размер на 250лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение по чл.182, ал.1,т.6 от ЗДП,като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Д.П.А. ***,обжалва наказателно постановление №12796/04.12.2007г.,издадено от началника на РПУ гр.Дупница,с което са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 250лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за нарушение по чл.182, ал.1,т.6 ЗДП.Прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи,че не е извършила горното нарушение.

Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 13.11.2007г.,около 20.54ч.,жалбоподателят управлявал лек автомобил марка„Хонда Сивик”с ДК № КН 1749 АС по ул.”Св.Иван Рилски”,посока центъра на града.Същият бил спрян за проверка от служители на въззиваемата страна,като му бил съставен АУАН за нарушение по чл.21, ал.2 ЗДП, поради превишаване на разрешената скорост от 50км.ч.,за населено място,с над 51км/ч..Посочено е ,че автомобила се е движил със скорост от 110 км/ч.,фиксирана с техническо средство ТР-4,ф.№ 203.

Въз основа на съставения АУАН,е издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на осн.чл.182,ал.1,т.6 от ЗДП са наложени посочените по-горе комулативни наказания.

С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е основателна, поради което съдът отмени атакуваното наказателно постановление,по следните съображения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № Із-189/08.02.2007г.

От събраните по делото доказателства не се установи по безспорен начин,че жалбоподателят е осъществил изпълнителното деяние на нарушението по чл.182, ал.1,т.6 от ЗДП.

В преценката си дали да се издаде НП административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От събраните в хода на съдебното следствие по делото писмени и гласни доказателства се установи,че на 13.11.2007г. жалбоподателят е управлявал собственият си лек автомобил в гр.Дупница.Движел се в колона,в тъмната част на денонощието,поради което не видял ясно знака на полицейския служител за спиране за кого се отнася.Докато се колебаел,бил задминат от други автомобили,които се движели с по-висока скорост.

По делото са разпитани свидетелите В.Коричков-актосъставител и Ив.Даскалов,свидетел по акта,които заявиха,че не си спомнят случая.

Доколкото от събраните доказателства се установи фактическа обстановка,различна от описаната такава в АУАН и НП,както и не са налице достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение, то съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението.

Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение,поради което отмени обжалваното наказателно постановление.

По горните съображения съдът постанови решението си.