Както пишат във в. Стандарт – Мор , ама голем .
Днес температурата стигна 35.5 градуса , според външния термометър или 37 според термометъра на колата.
Не се живее просто – мозъка ми се разтопи и не мога да свърша работа и за 5 стотинки. И климатиците не помагат – т.е. помагат , само човек да не си помисля да излиза навън. Дори сега в 1 часа през ноща е 26 градуса.
Залях с кафе поредната клавиатура
, добре, че имах дълбоки клавиатурни резерви.
Появиха се две нови котки на Шрьодингер
. Ей така, от нищото , или по скоро някой ги е изхвърлил. За един ден вече се чувствуват у дома си – все едно тука са родени. Старите котараци обаче не ги понасят , съскат им, ръмжат и …. бягат от тях. Голям смях е да видиш 5 кила котарак да се плаши и да бяга от 500 грама малко маче
Котката ми обича да спи в чанти – най различни – в случая в найлонова :
Тук разучава картата на Дупница :
И малка дрямка на спокойствие:
Това е оная същата – котката на Шрьодингер – дето една вечер изникна от нищото, чакайки ме пред вратата. И се нанесе все едно винаги си е живяла в къщата.